Европа се връща към архитектурата на баухаус  

Един век по-късно Европа пак се връща към архитектурния стил баухаус. Макар да не се говори открито, целта е както и при зараждането на направлението – да бъде решен проблемът с новите жилища на фона на постоянно променящите се условия. За живеене.

Архитекти, артисти, студенти, учени, инженери, дизайнери и всички желаещи от други сфери ще имат възможност да дадат своя принос за Новия европейски баухаус. Това е пространство за съвместно създаване, чието начало бе обявено от председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен на 14 октомври 2020 г.

То е част от инициативата за вълна на саниране в ЕС, целяща намаляване на вредните емисии, стимулиране на възстановяването и намаляване на енергийната бедност.

Новият европейски баухаус е и част от Зеления пакт, по-точно от неговата естетика, съчетаваща успешния дизайн, устойчивостта, достъпността, финансовата достъпност и инвестициите. Той екологичен, икономически и културен проект, с който трябва да се подпомогне осъществяването на Европейския зелен пакт.

Bauhaus е името на архитектурния стил, зародил се в Германия и преобладавал по света в периода от 30-те до 60-те г. на ХХ век. Мнозина не подозират, че и в София има сгради, силно повлияни от този стил. Сред тях има такива, строени преди войната – като централата на БНБ, и вдигнати след 9 септември – като хотел „Рила“.

Целта на Новия европейски баухаус е формата да следва планетата, обявиха от Еврокомисията при представянето на начинанието. Новото, или възроденото движение трябва да създаде дизайн, включващ три измерения – устойчивост, качество на опита (включително естетика) и включване (като се брои и достъпността).

Сградите – по-евтини и по-устойчиви

За първи път Урсула фон дер Лайен спомена за идеята в речта си „За състоянието на Съюза“ на 16 септември 2020 г. Тогава тя изтъкна, че сградите в ЕС генерират 40 на сто от емисиите и че трябва да започнат да разхищават по-малко ресурси и да станат по-евтини и по-устойчиви. А строителният сектор може да се превърне от източник на въглерод в негов поглъщател. Това може да стане, ако бъдат използвани органични строителни материали като дървесината и технологии като изкуствения интелект.

Тласъкът за реновиране и саниране трябва да бъде даден от „ЕС от следващо поколение“ – Фонда за възстановяване на ЕС от коронавируса на стойност 750 милиарда евро.

Първият етап от начинанието е дизайнът, или проектирането. Началото му бе обявено от Комисията на 18 януари. До лятото трябва да бъде оформена концепцията въз основа на съвместна творческа работа, насочена към проучване на идеи, определяне на най-неотложните нужди и изграждане на връзки между заинтересуваните страни. Като елемент от етапа напролет ще бъде връчена новата европейска награда „Баухаус“ на стойност 30 000 евро.

Вторият етап е изпълнението. Очаква се то да започне наесен, когато трябва да бъдат отправени покани за представяне на предложения. Чрез тях новите европейски идеи „Баухаус“ ще се реализират чрез пет пилотни проекта в различни страни членки на ЕС. Това се очаква да стане през 2022 г. с помощта на средства от Съюза на национално и регионално равнище. Кандидатите трябва да наблегнат на спецификите на отделните държави и на аспекти като климатичните промени, достъпността, социалното сближаване, дигиталната конструкция, устойчивите биоресурси и т.н. Етапът ще приключи през 2023 г.

И тогава иде ред на третия и последен етап – разпространението на идеите както в Европа, така и извън нея. Това трябва да се случи чрез изграждане на мрежи, иновативни хъбове и споделяне на знания и опит. Фазата трябва да завърши през втората половина на 2024 г.

Без предварителен план

Това, което прави впечатление, е, че инициативата няма предварителен план. А нещата ще се избистрят в течение на реализирането на проекта. Така например във фазата на проектирането е предвидена кръгла маса, в която трябва да участват „изтъкнати автори на идеи и хора, които ги претворяват в дела“. Участниците ще бъдат подбирани чрез интервюта.

"Необичайно е за ЕК да стартира инициатива и да събира идеи без конкретен план. Но в това се корени концепцията на европейския баухаус. Искаме истинско творчество и участие на всички заинтересувани страни“, изтъкна при обявяването на старта българският еврокомисар Мария Габриел, която отговаря за иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта.

Що е то и метафората в него

"Виждам метафора в идеята, огласена от Урсула фон дер Лайен.“

Така коментира инициативата пред сп. „Клуб Z” българският архитект Павел Гетов. От много години насам той живее и работи в САЩ. Преподавател е в Института на Южна Калифорния по архитектура в Лос Анджелис, известен като SCI-Arc.

Сънародникът ни отлично познава баухаус и описва както самото течение, така и значението на идеята за Нов европейски баухаус.

Самата дума означава на немски език „построяване на къща“. Течението е силно свързано с Ваймарската република. За това говори и фактът, че периодите им съвпадат. И стилът, и германската държава в този вид съществуват от 1919-а до 1933 г. Това е много либерално време, когато в Германия се разпространяват всевъзможни идеи.                                    

През 1919 г. във Ваймар е създадена школата „Баухаус“. Неин основател и първи ръководител е берлинчанинът Валтер Гропиус.

През 1925 г. школата се мести в град Десау и се настанява в сграда, построена специално за нея по проект на Гропиус. Тя е закрита през 1932 г. от набиращата сили Националсоциалистическа партия. Макар все още да не са дошли на власт в Германия, нацистите имат мнозинство в местния градски съвет.

Школата е преместена в Берлин от новия ѝ директор Лудвиг Мис ван дер Рое. През 1933 г. той е притиснат от Хитлер и предпочита да я закрие, отколкото да изгони от нея творците евреи.

Нацистите преследват хората на баухаус не толкова защото сред тях има немалко евреи, а защото те представляват изключително прогресивно и демократично движение, което влияе на всички. Един режим, който търси стагнация, подчинение и йерархия, е напълно различен от тази култура. Така че всичко, което може да ражда свободна мисъл, трябва да бъде унищожено.

Самият Мис ван дер Рое отива в САЩ, където прави небостъргача „Сийграм билдинг“ в Ню Йорк и редица други забележителни сгради.

Учениците му се пръскат по целия свят. Много  от тях пристигат като него в Америка и сменят стила и облика на небостъргачите. Сред тях например е унгарският дизайнер Ласло Мохой-Над.
Едни от шедьоврите на този стил са построени в Тел Авив. В Израел отиват голяма част от архитектите евреи.

Защо успява баухаус

Архитектурата отговаря на времето, в което живеем, смята Павел Гетов. И изтъква:

"По мое мнение основна причина за успеха на баухаус е, че създателите му осъзнават кой е главният фактор, който движи човешката история оттогава, та и до днес. Това е нарастването на броя на населението, което постоянно върви нагоре от Индустриалната революция насам. Създателите на баухаус се фокусират върху нова архитектура и ново изкуство, което отговаря на промяната на характера на населението от селскостопанско към индустриално. Архитектурата става прагматична. Авторите се стараят да намерят красота в този прагматизъм. Те успяват да съберат всичко това от цяла Европа, да го съберат в едно училище, в една държава, която минава през катарзис след Първата световна война. И успяват да го направят в едно изключително либерално, макар и за кратко време, общество".

Съвсем естествено е той да проявява голям интерес към новата инициатива на Еврокомисията. Още повече, SCI-Arc, където преподава, също е силно повлиян от баухаус.

Българският архитект има обяснение и за метафората, която според него използва Урсула фон дер Лайен. Европейците разбират, че в момента се заражда нов свят. Както тогава са решили проблемите с новите жилища, сега, изглежда, целта е отново да бъде даден тласък на нещо прогресивно. На нещо, което може да отговори на повишеното консумиране на енергията.

"Метафората за мен е много добра. Защото всичко, което е дал баухаус, е положително – дори критиките на естетическа основа, на появилия се нов цинизъм с развитието на консуматорското общество в края на 80-те г. на ХХ век. Приветствам факта, че европейците се обръщат към това. На него не трябва да се гледа като на естетика, а като на идея – как можем да уловим новите тенденции, новите проблеми. Баухаус е ориентиран към решаване на проблемите", категоричен е сънародникът ни.

По думите му в този стил много важно нещо е логиката. Дори при хора като Паул Клее и Василий Кандински, които също гравитират около баухаус, изкуството е построено логически. Там има следствие, а не просто рисунки или картини. Гетов припомня, че Клее дори е автор на книга, чието название в превод на български звучи „Мислещото око“, т.е. всичко умозрително е логично.

"И в този аспект особено привлекателни са германците, тъй като са рационалисти. Ненапразно според мен идеята бе обявена от германка – Урсула фон дер Лайен", посочва българският архитект.

В същото време баухаус е подчертано ориентиран към масите, към хората. Докато французите например държат на консервативния бозар, насочен към елитите.

"И точно тук виждам метафората. За мен Фон дер Лайен иска да каже: Както някога успяхме да създадем едно училище и едно движение, което разпространи тези прогресивни идеи и реши много проблеми от Тел Авив до Вашингтон, искаме да създадем ново течение, което да реши проблемите днес", обобщава Павел Гетов.

Следата в България

Той изтъква, че в България също има сгради, повлияни от баухаус. Една от тях е централата на БНБ – Българската народна банка. Макар да не е съвсем типичен представител на течението, тя носи неговия рационализъм.

Интересното е, че някои сгради, построени след 9 септември 1944 г., също носят чертите на тази германска школа. Такива са някои от творенията на архитекта Георги Стоилов (който обаче е завършил в СССР – б.р.). Типичен пример за влияние на баухаус е хотел „Рила“.

Такова е и т.нар. Стъклено училище над хотел „Хемус“ - 122-ро училище „Николай Лилиев“, дело на арх. Владимир Роменски.

Много наши архитекти, макар и учили в Германия, и то преди зараждането на баухаус, донасят след това в България рационализма, т.е. умозрителния вместо естетическия подход. Сред тях са Иван Васильов и Димитър Цолов, които са невероятни архитекти – тяхна рожба е сградата на БНБ. Много трудно е да се повторят техните творби, смята нашият сънародник.

Критиките

Засега има много неясноти около идеята за Нов европейски баухаус. Вече стана дума, че тя няма конкретен план. Еврокомисарят Мария Габриел го обясни със същността на концепцията за баухаус.

На този етап не е ясно и колко пари и откъде ще дойдат за финансирането. Мария Габриел така и не можа да отговори на въпросите по време на дебат с Комисията по култура и образование в Европарламента. Тя заяви само, че засега са проявили желание да се включат Съвместният изследователски център към Еврокомисията и няколко генерални дирекции от нея. Парите за начинанието ще бъдат от перото за културата. Но със сигурност няма да дойдат по програмата „Творческа Европа“. Габриел обеща при следващите дебати да бъде по-конкретна по отношение на сумата.

Сериозни въпросителни повдигна бъдещото назначаване на експерти за кръглата маса във фазата на проектирането, чийто брой ще бъде между 12 и 15. Българският евродепутат консерватор Андрей Слабаков изрази недоволство от липсата на географски баланс и посочи, че 8 експерти са германци, а няма нито един от България, Румъния или Полша. Той попита защо сред тези хора има американец, индиец и филипинец.
Мария Габриел му отговори, че европейският баухаус не е национален и че експертите се подбират не според националната им принадлежност, а според способността си да допринесат, да ни провокират, да ни обогатят със свои идеи.

Явно подробностите около Новия европейски баухаус ще се изясняват „в движение“. Надеждите са той да постигне същия ефект както и течението, зародило се преди век.

Този материал е публикуван в списание "Клуб Z" през март 2021 г.